В епохата на българското  възраждането, по своето икономическо и културно  развитие  село Беброво  е едно от най- развитите селища в българските земи. То е административно средище, център на Тузлука, обособена нахия с турски управител-мидюрин. Тогавашният облик на селището е дало основание на Феликс Каниц да го нарече „ малък-хубав градец“.

Беброво е едно от селата с най- ранни килийни училища. По проучване на Петър Чолаков такова училище при православната църква датира от 1590г. За такова училище има данни и от 1789г. така е записано в старите книги от селото.

В 1844г. училището имало 60 деца. По молба на бебровските първенци в училището е изпратен учителя Дичо Марков от Елена, който въвел в обучението смятане с четирите аритметинни действия и премахнал системата от физически наказания. По-късно тук учителстват Стоян Робовски, Милан Радивоев, Иван Хаджитодоров и архимандрит Евстати Хилендарски. Робовски и хаджи Стефан пишат до Раковски в Цариград, че е построено училище в 1851г. по нова метода и молят то да бъде вписано в списъците на Цариградската църковна община.Феликс Каниц изненадан от видяното в Беброво в 1872г. се възхищва:“…… училището беше елегантно. То се посещаваше от 200 момчета и 120 момичета , защото бебровени държаха на образованието на своите деца“. По- късно Захари Стоянов пише за бебровени : „ ……те са играли главна роля в нашето Възраждане, защото както от Елена така и от Беброво са излезли много учители“. Такива са Иван Хаджитодоров, Димитър Моллов,

Евстати Хилендарски, Иван М. Моллов, Кръстю Христов и Петко Бебровчанина.

В бебровското училище са учили четмо и писмо българските академици и професори:д-р Димитър Моллов, Сава Мирков, проф. Янаки Моллов-министър на просветата, проф. Христо Коеджиков, Атанас Стефанов, ген. Михов-адютант на цар Симеон II.

Основно образование завършват около 30 ученика годишно и почти всички продължават да учат в средните училища, а има и такива, които завършват и университет. Ето защо и днес има бебровени лекари, инженери, учители, икономисти, адвокати , агрономи и други специалности.

Характерна черта на с. Беброво е неговата културно- просветна дейност, както в миналото, така и днес.

/ по спомени на г-н Петър Векилов/