История

Исторически данни за ОУ „ Христо Ботев“ с. Беброво

 

В епохата на българското  възраждането, по своето икономическо и културно  развитие  село Беброво  е едно от най- развитите селища в българските земи. То е административно средище, център на Тузлука, обособена нахия с турски управител-мидюрин. Тогавашният облик на селището е дало основание на Феликс Каниц да го нарече „ малък-хубав градец“.

Беброво е едно от селата с най- ранни килийни училища. По проучване на Петър Чолаков такова училище при православната църква датира от 1590г. За такова училище има данни и от 1789г. така е записано в старите книги от селото.

В 1844г. училището имало 60 деца. По молба на бебровските първенци в училището е изпратен учителя Дичо Марков от Елена, който въвел в обучението смятане с четирите аритметинни действия и премахнал системата от физически наказания. По-късно тук учителстват Стоян Робовски, Милан Радивоев, Иван Хаджитодоров и архимандрит Евстати Хилендарски. Робовски и хаджи Стефан пишат до Раковски в Цариград, че е построено училище в 1851г. по нова метода и молят то да бъде вписано в списъците на Цариградската църковна община.

Феликс Каниц изненадан от видяното в Беброво в 1872г. се възхищва:“…… училището беше елегантно. То се посещаваше от 200 момчета и 120 момичета , защото бебровени държаха на образованието на своите деца“. По- късно Захари Стоянов пише за бебровени : „ ……те са играли главна роля в нашето Възраждане, защото както от Елена така и от Беброво са излезли много учители“. Такива са Иван Хаджитодоров, Димитър Моллов, Евстати Хилендарски, Иван М. Моллов, Кръстю Христов и Петко Бебровчанина.

През Руско- турската война 1877-1878г. с. Беброво е изгорено от поробителите. В 1879г. е построено ново първоначално  училище с помощта на княз Александър I Батемберг. В 1881г. е построено и класно училище.

Училището е ръководено от подготвени кадри Пръв главен учител е бил Милан Радивоев – 1875-1876г., по-късно такива са Панайот Бобев и Петър Петков. Отличили се директори са : Антон Попов, Иван Владимиров, при когото е построена новата сграда на училището, Кина Векилова и  Мария Стоичкова.

Учителствали са продължително време Роза Минкова, Мария Куюмджиева, Пауна Бояджиева, Тодорка Кожухарова, Илия Гладков, Петър Векилов, Михаил Милков, Велчо Куюмджиев и др.

През 1903г. се открива девическо стопанско  училище. През 1925г. се открива Държавно земеделско училище с двегодишен курс на обучение, а стопанското е с тригодишен курс. Стопанското училище е закрито през 1948г., а Земеделското през 1967г.

С течение на годините бебровските училища се оказват недостатъчни, а и не са по изискванията на новото време. Бебровени отдавна са замислили да си построят ново училище. За целта още в 1934г. основават строителен комитет, който в продължение на много години се мъчи да започне строителството на училището, но едва през пролетта на 1955г. идват 40 войника от строителни войски и започва строителството. Населението с доброволен труд прекарва с волските си кола необходимите камъни за основите на училището, а през лятото на 1954г. местна младежка бригада прави необходимите тухли за сградата. Така новата учищна сграда е готова до края на годината. Обзаведени са кабинети по химия, биология, физика, математика и селско стопанство. Работилница за занимания по дървообработване и металообработване. Построена е физкултурна площадка и през пролетта на 1956г. класните стаи се огласяват от щастливите ученици като всеки ученик носи саксия с цвете, които поставят на добре изработените цветарници в просторните салони. Те заприличат на оранжерия за цветя. За тях се грижат учениците.

В бебровското училище са учили четмо и писмо българските академици и професори:д-р Димитър Моллов, Сава Мирков, проф. Янаки Моллов-министър на просветата, проф. Христо Коеджиков, Атанас Стефанов, ген. Михов-адютант на цар Симеон II.

Основно образование завършват около 30 ученика годишно и почти всички продължават да учат в средните училища, а има и такива, които завършват и университет. Ето защо и днес има бебровени лекари, инженери, учители, икономисти, адвокати , агрономи и други специалности.

Характерна черта на с. Беброво е неговата културно- просветна дейност, както в миналото, така и днес.

/ по спомени на г-н Петър Векилов/